3.06.2020 г., 0:09

'Танцуващи Атоми'

1.6K 0 0

Изписани, ден подир ден —

страниците на живота.

С любов поетът — променен,

Изплита вярната посока.

 

Младеж поседнал е във влака,

В ръцете — снимка на любима.

Момче присвива се във мрака,

А вънка вие люта зима.

 

Вдовицата не сваля шала

За мъж, баща и трима сина.

Девойка тихо е запяла

И багри своята картина.

 

Дъждът е винаги навреме,

Кажи му — натурален избор.

Сълза докосва малко семе,

Живецът бликва — като извор.

 

Листото сухо се откъсва, —

то пада, вятъра го носи,

А там земята го прегръща;

И го превръща в дъх от рози.

 

Щом вие си бурята колкото ще —

туй що е родено, не ще да умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...