28 мар. 2008 г., 08:32

Танцът на таралежа

1.3K 1 23
 

- Дали си мислят, че танцувам?

 

Нарочно чукат тенекета

с претенции за мелодичност.

Или със камъни в ръцете

се мъчат да създават ритъм.

 

С уста отворени ме зяпат

как тръпна и след всеки удар

се свивам на кълбо в тревата,

очаквайки да стане чудо.

 

 А те си мислят, че танцувам.

 

В действителност ме изтезават.

Шумът отвътре ме разкъсва.

От всеки удар оглушавам

и капилярите се пръскат.

 

Кръвта избива през носа ми

и виждам всичко във червено.

Агонизирайки - изтръпвам

от смътен привкус на солено.

 

Така си мислят - че танцувам.

 

И в този безподобен хаос

една бодлива топка нерви

подскача в такт. Все пак играе,

умирайки от страх за нежност.

 

Танцуваше ли таралежът?...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...