28 mar 2008, 8:32

Танцът на таралежа

  Poesía
1.3K 1 23
 

- Дали си мислят, че танцувам?

 

Нарочно чукат тенекета

с претенции за мелодичност.

Или със камъни в ръцете

се мъчат да създават ритъм.

 

С уста отворени ме зяпат

как тръпна и след всеки удар

се свивам на кълбо в тревата,

очаквайки да стане чудо.

 

 А те си мислят, че танцувам.

 

В действителност ме изтезават.

Шумът отвътре ме разкъсва.

От всеки удар оглушавам

и капилярите се пръскат.

 

Кръвта избива през носа ми

и виждам всичко във червено.

Агонизирайки - изтръпвам

от смътен привкус на солено.

 

Така си мислят - че танцувам.

 

И в този безподобен хаос

една бодлива топка нерви

подскача в такт. Все пак играе,

умирайки от страх за нежност.

 

Танцуваше ли таралежът?...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....