Танцът на таралежа
- Дали си мислят, че танцувам?
Нарочно чукат тенекета
с претенции за мелодичност.
Или със камъни в ръцете
се мъчат да създават ритъм.
С уста отворени ме зяпат
как тръпна и след всеки удар
се свивам на кълбо в тревата,
очаквайки да стане чудо.
А те си мислят, че танцувам.
В действителност ме изтезават.
Шумът отвътре ме разкъсва.
От всеки удар оглушавам
и капилярите се пръскат.
Кръвта избива през носа ми
и виждам всичко във червено.
Агонизирайки - изтръпвам
от смътен привкус на солено.
Така си мислят - че танцувам.
И в този безподобен хаос
една бодлива топка нерви
подскача в такт. Все пак играе,
умирайки от страх за нежност.
Танцуваше ли таралежът?...
© Александър Калчев All rights reserved.
