Татко

22 янв. 2015 г., 21:29

Поэзия

475 1 2

ТАТКО

Истината ще ти кажа, татко,

сега, когато ти не си до мен.

Пораснах, станах аз голяма,

но нямаше те да го видиш ден след ден.

Превърнах те във дума свята,

герой от приказките, образ с болка изграден.

С сълзи очите ми се пълнят,

сега когато ти не си до мен.

И малкото години с тебе изживяни,

са сякаш чужди и повече измислени от мен.

Къде са всички снимки черно-бели,

изтрити ленти, спомени запазени за мен.

Не можеш ли за малко да се върнеш,

така ми липсваш всеки ден,

и приказка да ми разкажеш,

дете да съм измислено от мен.

petymar (Петя Петкова Димитрова)

2015-01-27T17:50:29+02:00

За съжаление си прав.
abagar (Васил Бориславов)

2015-01-25T11:10:40+02:00

Има неща издълбани дълбоко в нас, които никога и с нищо не могат да се запълнят...