Татко
ТАТКО
Истината ще ти кажа, татко,
сега, когато ти не си до мен.
Пораснах, станах аз голяма,
но нямаше те да го видиш ден след ден.
Превърнах те във дума свята,
герой от приказките, образ с болка изграден.
С сълзи очите ми се пълнят,
сега когато ти не си до мен.
И малкото години с тебе изживяни,
са сякаш чужди и повече измислени от мен.
Къде са всички снимки черно-бели,
изтрити ленти, спомени запазени за мен.
Не можеш ли за малко да се върнеш,
така ми липсваш всеки ден,
и приказка да ми разкажеш,
дете да съм измислено от мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Петкова Димитрова Всички права запазени
