30 дек. 2021 г., 22:11

Тая нощ

811 1 0

Тая нощ подарих си разходка.
Тая нощ се оставих просто да бъда.
Нямаше вече никакви клоуни и празни илюзии.
Казано простичко - бях просто свободен

 

Нямаше вече никакви мисли за оня човек за който си никой.
Нямаше болка отляво, или пък вълнение ако случайно открия в някой 
Скрита оная нейна усмивка

 

Тая нощ си направих подарък и се подарих обратно на себе си.
Разбрах, естествено.
Неизбежен е махмурлукът на зазоряване 
Ако твърде дълго си пил от мъка

 

Тая нощ се оставих да бъда 
Нека краката ме водят където си искат
Спуснах се долу до плажа
Морето се галеше долу в скалите
И мъркаше 
И бавно потънах в това солено създание.

 

Колко много истории криеше в себе си, това мое море.
Колко много мъже беше отмъкнало.
Колко много жени вперили погледи.
Чакаха своите първи любови.

 

Колко добро си море когато си кротко.
И е лято, и в тебе е топло.
Не изчезват безследно в тебе ония сини удавници.
Не изчезват - разтапят се в тебе.
Намират се.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Svetoslav Vasilev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...