Тази нощ

Накъсан пулс,докосване горещо

в очите ти за малко се стаих,

ръцете ти по мен говорят вещо,

миг на щастие си позволих.

Тази нощ вселената ще се взриви,

два атома щом слеят се в едно,

щом на талази сърцето ти тупти

и яздим този вихър без седло.

Вулканът в мен клокочи силно,

като фатална огнена стихия,

щом прелее ще равносилно

на изгаряща недрата ни магия.

Тази нощ накъдрена от страсти.

Тази нощ с фатален мирис на беда,

ще се слеем в нашите контрасти...

И може би ще има утре светлина…

04.04.2025

Живка Иванова