Тази нощ
Накъсан пулс,докосване горещо
в очите ти за малко се стаих,
ръцете ти по мен говорят вещо,
миг на щастие си позволих.
Тази нощ вселената ще се взриви,
два атома щом слеят се в едно,
щом на талази сърцето ти тупти
и яздим този вихър без седло.
Вулканът в мен клокочи силно,
като фатална огнена стихия,
щом прелее ще равносилно
на изгаряща недрата ни магия.
Тази нощ накъдрена от страсти.
Тази нощ с фатален мирис на беда,
ще се слеем в нашите контрасти...
И може би ще има утре светлина…
04.04.2025
Живка Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени