21 нояб. 2008 г., 10:32

Тази вечер

1.1K 0 1
Тази вечер ще простя на себе си,
всичките обиди и заблуди
на момичето, което
вярваше,
че невинноста е добродетел,
че смъртта е избавление,
че любовта е първа и последна,
че смелостта е бънджи,
че милостта е изкупление,
и че животът е страдание...

Тази вечер на сърцето си ще кажа,
че раните по него с вино ще отмия
и ще искам да прости,
че го превърнах във затворник
на несъществуващи мечти...

Тази вечер... аз ще се сбогувам
със себе си!
Прости ми, Боже,
ако отсега нататък
превърна лъжата в добродетел
и любовта във избавление.
Смъртта накрая няма да е кръстна,
а лека като вдъхновение.
И смелостта ми, Господи,
ще бъде вино и живот,
живот от радост, не от болка
и грозд от сбъднати мечти.

Прости ми, Господи,
и ти, сърце, за всичките сълзи,
прости!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...