Тази вечер ще простя на себе си,
всичките обиди и заблуди
на момичето, което
вярваше,
че невинноста е добродетел,
че смъртта е избавление,
че любовта е първа и последна,
че смелостта е бънджи,
че милостта е изкупление,
и че животът е страдание...

Тази вечер на сърцето си ще кажа,
че раните по него с вино ще отмия
и ще искам да прости,
че го превърнах във затворник
на несъществуващи мечти...

Тази вечер... аз ще се сбогувам
със себе си!
Прости ми, Боже,
ако отсега нататък
превърна лъжата в добродетел
и любовта във избавление.
Смъртта накрая няма да е кръстна,
а лека като вдъхновение.
И смелостта ми, Господи,
ще бъде вино и живот,
живот от радост, не от болка
и грозд от сбъднати мечти.

Прости ми, Господи,
и ти, сърце, за всичките сълзи,
прости!