Тази вечер ще се пръсна...
Тази вечер ще се пръсна – милион и две звезди,
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда.
Шал на дървесата връзват, щом го изплете леда.
Нито нощ е, нито вечер – мъка, свила се, от жал,
севернякът отдалече, тихо вие – край, финал...
Зимата ме съжалява и предлага вечен мир.
Моля ви, не съм такава! Ще се съмне най- подир.
Чичопеят ще зацвърка, нещо весело, от студ –
само нощем се побърквам. Месецът и той е луд!
Рецитира ми поеми. Да го слушам, хич не ща
Дяволът дано го вземе! Него, с тъжните неща,
дето все ме натъжават... Всеки стих му бил за мен...
Още мъничко остава. Ще изгрее ясен ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
