Тази вечер ще се пръсна...
Тази вечер ще се пръсна – милион и две звезди,
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда.
Шал на дървесата връзват, щом го изплете леда.
Нито нощ е, нито вечер – мъка, свила се, от жал,
севернякът отдалече, тихо вие – край, финал...
Зимата ме съжалява и предлага вечен мир.
Моля ви, не съм такава! Ще се съмне най- подир.
Чичопеят ще зацвърка, нещо весело, от студ –
само нощем се побърквам. Месецът и той е луд!
Рецитира ми поеми. Да го слушам, хич не ща
Дяволът дано го вземе! Него, с тъжните неща,
дето все ме натъжават... Всеки стих му бил за мен...
Още мъничко остава. Ще изгрее ясен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
