20 нояб. 2006 г., 09:26

Те, мила, не знаят

1.1K 0 17
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и карти играят,
свободни от грижи...
... сред грижите
чужди
и слепи
безлично
излишни.
Те, мила, не знаят
за болка,
умора,
за страх.
Та са само хлапета
петнайсетгодишни
и шумно нехаят,
свободни от грях,
сред чуждия
черния
уличен
смях.
Те, мила, не знаят,
но обичат,
живеят,
желаят.
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и дръзко ругаят...

-Копеле, чу ли,
вечерта - в новините,
за оня с далака?
- Егати майтапа!

... и шумно се смеят...
И карти играят...
Целуват се нежно...
И дружно нехаят
за оня хлапак
петнайсетгодишен.
Те, мила, не знаят,
защото са млади...
Без милост живеят,
от бира,
от скука,
от младост
пияни.
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и в глутница,
в грубост,
без милост
и в трудност
са живи -
хлапета петнайсетгодишни -
във улични,
алчни
и празни,
във дните
лъжливи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно отекна в мен звукът на отминалото ми детство.Влезе в душата ми!!
  • Докосваш до болните струни на душата. Хубав стих, много!
  • Възхитена съм от стиха ти!
    А истината боли...
    Те са само хлапета
    петнайсетгодишни
    и в глутница,
    в грубост,
    без милост
    и в трудност
    са живи -
    хлапета петнайсетгодишни -
    във улични,
    алчни
    и празни,
    във дните
    лъжливи.
  • Разтърсващ и бодящ надълбоко в съзнанието текст.
    Заинтригуваш със съпричастността си Димитър.

    Поздрав ... без усмивка.
  • Поъдравления за стиха и темата. Крайно време е да се огледаме! Браво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...