20.11.2006 г., 9:26

Те, мила, не знаят

1.1K 0 17
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и карти играят,
свободни от грижи...
... сред грижите
чужди
и слепи
безлично
излишни.
Те, мила, не знаят
за болка,
умора,
за страх.
Та са само хлапета
петнайсетгодишни
и шумно нехаят,
свободни от грях,
сред чуждия
черния
уличен
смях.
Те, мила, не знаят,
но обичат,
живеят,
желаят.
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и дръзко ругаят...

-Копеле, чу ли,
вечерта - в новините,
за оня с далака?
- Егати майтапа!

... и шумно се смеят...
И карти играят...
Целуват се нежно...
И дружно нехаят
за оня хлапак
петнайсетгодишен.
Те, мила, не знаят,
защото са млади...
Без милост живеят,
от бира,
от скука,
от младост
пияни.
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и в глутница,
в грубост,
без милост
и в трудност
са живи -
хлапета петнайсетгодишни -
във улични,
алчни
и празни,
във дните
лъжливи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно отекна в мен звукът на отминалото ми детство.Влезе в душата ми!!
  • Докосваш до болните струни на душата. Хубав стих, много!
  • Възхитена съм от стиха ти!
    А истината боли...
    Те са само хлапета
    петнайсетгодишни
    и в глутница,
    в грубост,
    без милост
    и в трудност
    са живи -
    хлапета петнайсетгодишни -
    във улични,
    алчни
    и празни,
    във дните
    лъжливи.
  • Разтърсващ и бодящ надълбоко в съзнанието текст.
    Заинтригуваш със съпричастността си Димитър.

    Поздрав ... без усмивка.
  • Поъдравления за стиха и темата. Крайно време е да се огледаме! Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...