Те, мила, не знаят
петнайсетгодишни
и карти играят,
свободни от грижи...
... сред грижите
чужди
и слепи
безлично
излишни.
Те, мила, не знаят
за болка,
умора,
за страх.
Та са само хлапета
петнайсетгодишни
и шумно нехаят,
свободни от грях,
сред чуждия
черния
уличен
смях.
Те, мила, не знаят,
но обичат,
живеят,
желаят.
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и дръзко ругаят...
-Копеле, чу ли,
вечерта - в новините,
за оня с далака?
- Егати майтапа!
... и шумно се смеят...
И карти играят...
Целуват се нежно...
И дружно нехаят
за оня хлапак
петнайсетгодишен.
Те, мила, не знаят,
защото са млади...
Без милост живеят,
от бира,
от скука,
от младост
пияни.
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и в глутница,
в грубост,
без милост
и в трудност
са живи -
хлапета петнайсетгодишни -
във улични,
алчни
и празни,
във дните
лъжливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени