20 nov 2006, 9:26

Те, мила, не знаят

  Poesía
1.1K 0 17
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и карти играят,
свободни от грижи...
... сред грижите
чужди
и слепи
безлично
излишни.
Те, мила, не знаят
за болка,
умора,
за страх.
Та са само хлапета
петнайсетгодишни
и шумно нехаят,
свободни от грях,
сред чуждия
черния
уличен
смях.
Те, мила, не знаят,
но обичат,
живеят,
желаят.
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и дръзко ругаят...

-Копеле, чу ли,
вечерта - в новините,
за оня с далака?
- Егати майтапа!

... и шумно се смеят...
И карти играят...
Целуват се нежно...
И дружно нехаят
за оня хлапак
петнайсетгодишен.
Те, мила, не знаят,
защото са млади...
Без милост живеят,
от бира,
от скука,
от младост
пияни.
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и в глутница,
в грубост,
без милост
и в трудност
са живи -
хлапета петнайсетгодишни -
във улични,
алчни
и празни,
във дните
лъжливи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно отекна в мен звукът на отминалото ми детство.Влезе в душата ми!!
  • Докосваш до болните струни на душата. Хубав стих, много!
  • Възхитена съм от стиха ти!
    А истината боли...
    Те са само хлапета
    петнайсетгодишни
    и в глутница,
    в грубост,
    без милост
    и в трудност
    са живи -
    хлапета петнайсетгодишни -
    във улични,
    алчни
    и празни,
    във дните
    лъжливи.
  • Разтърсващ и бодящ надълбоко в съзнанието текст.
    Заинтригуваш със съпричастността си Димитър.

    Поздрав ... без усмивка.
  • Поъдравления за стиха и темата. Крайно време е да се огледаме! Браво!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...