pateto (Десислава Костадинова)
39 10
1 окт. 2004 г., 17:27

Театър 

  Поэзия
1274 0 3
Театъра,в който играя-
вече е толкова стар.
Съдбата,която желая
е толкова тежък товар.
Така неусетно минават
случки,сцени и речи,
а спомени за тях остават
там някъде,назад,далече.
Преплита се любов с ненавист,
покрити с маска и със грим,
след тях остана този лист
и спомен жалък и раним.
И тука липсваш само Ти-
на сцената бъди сега,
излез от моите мечти
и влез във моята съдба.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??