Oct 1, 2004, 5:27 PM
Театър
Театъра,в който играя-
вече е толкова стар.
Съдбата,която желая
е толкова тежък товар.
Така неусетно минават
случки,сцени и речи,
а спомени за тях остават
там някъде,назад,далече.
Преплита се любов с ненавист,
покрити с маска и със грим,
след тях остана този лист
и спомен жалък и раним.
И тука липсваш само Ти-
на сцената бъди сега,
излез от моите мечти
и влез във моята съдба.
вече е толкова стар.
Съдбата,която желая
е толкова тежък товар.
Така неусетно минават
случки,сцени и речи,
а спомени за тях остават
там някъде,назад,далече.
Преплита се любов с ненавист,
покрити с маска и със грим,
след тях остана този лист
и спомен жалък и раним.
И тука липсваш само Ти-
на сцената бъди сега,
излез от моите мечти
и влез във моята съдба.
© Десислава Костадинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мм, много ми пасва на мене.
Печелиш Отличен (6) -
И от мен отлична оценка!
-
Това безспорно много ми харесва,или най-много от всичките ти останали стихове С по-малко думи,по-целенасочено и много добре написано
От мен 6 и продължавай в същия дух!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
