21 нояб. 2008 г., 11:17

Театър

623 0 0
Отново сме артисти в театър.
В театъра, наречен "Живот".
Само ролите сме си сменили,
а темата отново е любов.

Ролята на влюбен днес играеш ти,
а аз съм просто желаното момиче.
И така минават часове, минават дни
и чакаме все нещо да се случи.

И ето - ти пристъпваш към мен
и ръка ми подаваш.
Отново сменя се нощта със ден...
Аз извръщам очи... ти чакаш...

Ти чакаш да ти отговоря.
Ти чакаш да кажа своето "да".
"Не" очите ми отвръщат и това е края.
"Не" е моят отговор на любовта.

Такава роля ми е отредена
и ролята без грешка изпълнявам аз.
Но ние слизаме от театралната сцена,
а ти ме чакаш дори и в този късен час.

Продължава нашият театър.
Нашият театър, на който режисьор си ти.
Но отново тъжен е този спектакъл,
защото пак завършва с разбити мечти.

Ти се мъчиш да ме задържиш,
но знаеш - друг ме чака.
Края се опита пак да промениш,
но не успя - между нас е пълен мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...