Отново сме артисти в театър.
В театъра, наречен "Живот".
Само ролите сме си сменили,
а темата отново е любов.

Ролята на влюбен днес играеш ти,
а аз съм просто желаното момиче.
И така минават часове, минават дни
и чакаме все нещо да се случи.

И ето - ти пристъпваш към мен
и ръка ми подаваш.
Отново сменя се нощта със ден...
Аз извръщам очи... ти чакаш...

Ти чакаш да ти отговоря.
Ти чакаш да кажа своето "да".
"Не" очите ми отвръщат и това е края.
"Не" е моят отговор на любовта.

Такава роля ми е отредена
и ролята без грешка изпълнявам аз.
Но ние слизаме от театралната сцена,
а ти ме чакаш дори и в този късен час.

Продължава нашият театър.
Нашият театър, на който режисьор си ти.
Но отново тъжен е този спектакъл,
защото пак завършва с разбити мечти.

Ти се мъчиш да ме задържиш,
но знаеш - друг ме чака.
Края се опита пак да промениш,
но не успя - между нас е пълен мрака.