25 апр. 2015 г., 21:16

Театър

1K 0 0
Тази история ми е до болка позната... Винаги в нея играя глупака. Банален сценарии, и сюжета изтъркан, след който всеки зрител остава объркан...
Болезнени реплики в сърцето забити, без жал от актьори, без маски разкрити... А пък аз отдавна искам без тях да играя, макар да знам, че така ще се опаря...
И какво?! Защо сега реши да престанеш? Давай, докрай - не спирай да играеш! Ще си велик накрая, всички ще ти пляскат! А зад завесата аз за успеха ти ще плача...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...