Apr 25, 2015, 9:16 PM

Театър

Poetry » Love

1K 0 0

Тази история ми е до болка позната... Винаги в нея играя глупака. Банален сценарии, и сюжета изтъркан, след който всеки зрител остава объркан...
Болезнени реплики в сърцето забити, без жал от актьори, без маски разкрити... А пък аз отдавна искам без тях да играя, макар да знам, че така ще се опаря...
И какво?! Защо сега реши да престанеш? Давай, докрай - не спирай да играеш! Ще си велик накрая, всички ще ти пляскат! А зад завесата аз за успеха ти ще плача...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0