Apr 25, 2015, 9:16 PM

Театър

Poetry » Love

1K 0 0

Тази история ми е до болка позната... Винаги в нея играя глупака. Банален сценарии, и сюжета изтъркан, след който всеки зрител остава объркан...
Болезнени реплики в сърцето забити, без жал от актьори, без маски разкрити... А пък аз отдавна искам без тях да играя, макар да знам, че така ще се опаря...
И какво?! Защо сега реши да престанеш? Давай, докрай - не спирай да играеш! Ще си велик накрая, всички ще ти пляскат! А зад завесата аз за успеха ти ще плача...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0