6 мар. 2007 г., 10:56

Театър

1.2K 0 5
Ни веднъж себе си не бяхме -
безброй маски сменяхме
и ролите умело ний играхме...
И в този театър лъжехме,
че единствени и неповторими сме.
И си вярвахме дори,
че ако сме един без друг -
ще сме сами,
че слънцето ще престане да блести,
че вечна тъмнина ще ослепи нашите очи...
Но ето - залата се освети,
а на сцената се спуснаха завеси...
Приключи театралното представление,
а ние сякаш сме отегчени, уморени
и жадни за ново приключение,
за нови роли, нови маски
и герои...
Не ще си липсваме,
а може би сами
ще бъдем по-добри,
ще сбъднем нашите мечти,
ще смe волни и свободни,
ще сме щастливи дори!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...