6 mar 2007, 10:56

Театър

  Poesía
1.2K 0 5
Ни веднъж себе си не бяхме -
безброй маски сменяхме
и ролите умело ний играхме...
И в този театър лъжехме,
че единствени и неповторими сме.
И си вярвахме дори,
че ако сме един без друг -
ще сме сами,
че слънцето ще престане да блести,
че вечна тъмнина ще ослепи нашите очи...
Но ето - залата се освети,
а на сцената се спуснаха завеси...
Приключи театралното представление,
а ние сякаш сме отегчени, уморени
и жадни за ново приключение,
за нови роли, нови маски
и герои...
Не ще си липсваме,
а може би сами
ще бъдем по-добри,
ще сбъднем нашите мечти,
ще смe волни и свободни,
ще сме щастливи дори!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...