Театър
безброй маски сменяхме
и ролите умело ний играхме...
И в този театър лъжехме,
че единствени и неповторими сме.
И си вярвахме дори,
че ако сме един без друг -
ще сме сами,
че слънцето ще престане да блести,
че вечна тъмнина ще ослепи нашите очи...
Но ето - залата се освети,
а на сцената се спуснаха завеси...
Приключи театралното представление,
а ние сякаш сме отегчени, уморени
и жадни за ново приключение,
за нови роли, нови маски
и герои...
Не ще си липсваме,
а може би сами
ще бъдем по-добри,
ще сбъднем нашите мечти,
ще смe волни и свободни,
ще сме щастливи дори!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
