Театър на илюзиите

Запалих свещ, за да се стопля,

но лицето ми от восък се разтече.

А виното ми, подсладено със канела

все повече и повече горчеше.

Зад корсета ми, излят от стомана

почукваше буталце развалено.

А лебедите ми превърнаха се в гарвани,

залеза кълвящи настървено.

Отвъд морето, в далечината сияеше

короната ù от натрошени звезди,

а кулата ù от карти се клатеше

от прилива на мойте сълзи.

И така, в средата на нищото

два свята намираха среща,

а една самотна гондола

им доставяше писма със надежда.