15 feb 2013, 10:20

Театър на илюзиите

  Poesía » Otra
1K 0 0

Запалих свещ, за да се стопля,

но лицето ми от восък се разтече.

А виното ми, подсладено със канела

все повече и повече горчеше.

Зад корсета ми, излят от стомана

почукваше буталце развалено.

А лебедите ми превърнаха се в гарвани,

залеза кълвящи настървено.


Отвъд морето, в далечината сияеше

короната ù от натрошени звезди,

а кулата ù от карти се клатеше

от прилива на мойте сълзи.

И така, в средата на нищото

два свята намираха среща,

а една самотна гондола

им доставяше писма със надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Врабчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...