15.02.2013 г., 10:20 ч.

Театър на илюзиите 

  Поезия » Друга
783 0 0

Запалих свещ, за да се стопля,

но лицето ми от восък се разтече.

А виното ми, подсладено със канела

все повече и повече горчеше.

Зад корсета ми, излят от стомана

почукваше буталце развалено.

А лебедите ми превърнаха се в гарвани,

залеза кълвящи настървено.


Отвъд морето, в далечината сияеше

короната ù от натрошени звезди,

а кулата ù от карти се клатеше

от прилива на мойте сълзи.

И така, в средата на нищото

два свята намираха среща,

а една самотна гондола

им доставяше писма със надежда.

© Врабчето Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??