10 авг. 2022 г., 16:13  

Театъра на ренесанса

957 5 11

Стърчат изгорели  руини

в самото сърце на града

на нявга горд театър със име,

а днес само скелет в прахта.

 

Първом дали му име модерно -

зовял се "Нова Америка".

Символ бил на началото ново,

в зората на двайсети век.

 

С красив силует бил театъра

видни артисти гастролирали

от Европата,

сбирал артистичната бохема на София,

но бил трън в очите на някого.

 

Съставен бил план пъклен и подъл 

- да се изгори до основи с декорите,

да се изпепели и последния спомен

от емблемата културна на столицата.

 

Изпълнен бил планът коварен -

някой драснал клечка в кулисите

и закървяло сърцето на София

пред народния поглед слисан. 

 

Но оцелял този символ културен,

като Феникс възкръснал от въглените,

и име ново му дали красиво -

"Ренесанс", като ново Възраждане.

 

След това дошли времена мътни

и името му пак изменили -

Г.Димитров - въпросния без да е имал 

нещо общо с изкуството някога.

 

И станал театър работнически,

че и работниците от култура

нуждаели се.

Но освен това имали и нужда от истина. 

Театърът бил обаче любителски.

 

Революцията дойде. Стената падна. 

Нов вятър задуха от запад.

Вятърът на промяната донесе надежди,

но и отвя много мечти и копнежи.

 

Други времена вече бяха дошли.

Но пак за театъра не бе угодно време.

Защото новият бе век на пошлостта. 

И културата отново беше бреме. 

 

Затова на мутри го продадоха,

направиха го чалготека на греха.

"Син сити" в сърцето на града

под звуци ориенталски се затресе.

 

Така театъра на Ренесанса

за "нов" "живот" "възкръсна" пак,

ромеите на декаданса

въртяха сочно хълбоци в захлас.

 

Последва нов пожар, след него - пепел,

Феникса за малко се съвзе, 

но беше сам, с опърпани криле.

И чакаше присъдата си смъртна вече.

 

И тя не закъсня, денят дойде обречен,

предизборно отново някой драсна клечка,

и този път без право на замяна присъдата без жалост бе изречена.

 

Горяха пламъци отново там,

езиците им зли просъскваха без милост.

Птицата умираше без вятър и вода,

последно сбогом през сълзи изричаше унило. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© РоузМадърColdRevenge Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изглежда театърът на великия арх. Никола Лазаров все пак ще бъде възстановен. След поредният пожар, случил се след написването на стиха ми и неописан в него, феникса ще възкръсне отново и театъра на абсурда ще има щастлив край.
    https://mobile.frognews.bg/article/323028/
  • Благодаря, Таня!
  • Поздрави!!!
    Харесва ми!
  • Благодаря, Жени!
  • От мен - всички звездички

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...