Tangerine (Хел)
135 1647
10.08.2022 г., 16:13 ч.  

Театъра на ренесанса 

  Поезия » Гражданска
509 5 10

Стърчат изгорели  руини

в самото сърце на града

на нявга горд театър със име,

а днес само скелет в прахта.

 

Първом дали му име модерно -

зовял се "Нова Америка".

Символ бил на началото ново,

в зората на двайсети век.

 

С красив силует бил театъра

видни артисти гастролирали

от Европата,

сбирал артистичната бохема на София,

но бил трън в очите на някого.

 

Съставен бил план пъклен и подъл 

- да се изгори до основи с декорите,

да се изпепели и последния спомен

от емблемата културна на столицата.

 

Изпълнен бил планът коварен -

някой драснал клечка в кулисите

и закървяло сърцето на София

пред народния поглед слисан. 

 

Но оцелял този символ културен,

като Феникс възкръснал от въглените,

и име ново му дали красиво -

"Ренесанс", като ново Възраждане.

 

След това дошли времена мътни

и името му пак изменили -

Г.Димитров - въпросния без да е имал 

нещо общо с изкуството някога.

 

И станал театър работнически,

че и работниците от култура

нуждаели се.

Но освен това имали и нужда от истина. 

Театърът бил обаче любителски.

 

Революцията дойде. Стената падна. 

Нов вятър задуха от запад.

Вятърът на промяната донесе надежди,

но и отвя много мечти и копнежи.

 

Други времена вече бяха дошли.

Но пак за театъра не бе угодно време.

Защото новият бе век на пошлостта. 

И културата отново беше бреме. 

 

Затова на мутри го продадоха,

направиха го чалготека на греха.

"Син сити" в сърцето на града

под звуци ориенталски се затресе.

 

Така театъра на Ренесанса

за "нов" "живот" "възкръсна" пак,

ромеите на декаданса

въртяха сочно хълбоци в захлас.

 

Последва нов пожар, след него - пепел,

Феникса за малко се съвзе, 

но беше сам, с опърпани криле.

И чакаше присъдата си смъртна вече.

 

И тя не закъсня, денят дойде обречен,

предизборно отново някой драсна клечка,

и този път без право на замяна присъдата без жалост бе изречена.

 

Горяха пламъци отново там,

езиците им зли просъскваха без милост.

Птицата умираше без вятър и вода,

последно сбогом през сълзи изричаше унило. 

 

© Хел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Таня!
  • Поздрави!!!
    Харесва ми!
  • Благодаря, Жени!
  • От мен - всички звездички
  • Благодаря за посещението и отзива, Миночка! Наистина някои имат къса памет, затова написах дълго стихотворение!
  • Много ми хареса, така ще се помни, като се напише! Браво!
  • Благодаря за посещението и коментара, Иван! Радвам се, че все още има родолюбиви българи, които ценят културното ни наследство!
  • Историята на театър, поднесена в стихотворна форма! Изтлежда днешната Демокрация на запада привнесена в България няма нужда от културни ценности! Да би го прочел новия министър на Културата, може би би взел някакво отношение, но той е само за два месеца. Горко на България от тази Демокрация! Поздравления за родолюбивата позиция!
  • Благодаря за положителния коментар и затова, че се спря тук, Пламен! 💜
  • WOW 🧡
Предложения
: ??:??