Театъра на ренесанса
Стърчат изгорели руини
в самото сърце на града
на нявга горд театър със име,
а днес само скелет в прахта.
Първом дали му име модерно -
зовял се "Нова Америка".
Символ бил на началото ново,
в зората на двайсети век.
С красив силует бил театъра
видни артисти гастролирали
от Европата,
сбирал артистичната бохема на София,
но бил трън в очите на някого.
Съставен бил план пъклен и подъл
- да се изгори до основи с декорите,
да се изпепели и последния спомен
от емблемата културна на столицата.
Изпълнен бил планът коварен -
някой драснал клечка в кулисите
и закървяло сърцето на София
пред народния поглед слисан.
Но оцелял този символ културен,
като Феникс възкръснал от въглените,
и име ново му дали красиво -
"Ренесанс", като ново Възраждане.
След това дошли времена мътни
и името му пак изменили -
Г.Димитров - въпросния без да е имал
нещо общо с изкуството някога.
И станал театър работнически,
че и работниците от култура
нуждаели се.
Но освен това имали и нужда от истина.
Театърът бил обаче любителски.
Революцията дойде. Стената падна.
Нов вятър задуха от запад.
Вятърът на промяната донесе надежди,
но и отвя много мечти и копнежи.
Други времена вече бяха дошли.
Но пак за театъра не бе угодно време.
Защото новият бе век на пошлостта.
И културата отново беше бреме.
Затова на мутри го продадоха,
направиха го чалготека на греха.
"Син сити" в сърцето на града
под звуци ориенталски се затресе.
Така театъра на Ренесанса
за "нов" "живот" "възкръсна" пак,
ромеите на декаданса
въртяха сочно хълбоци в захлас.
Последва нов пожар, след него - пепел,
Феникса за малко се съвзе,
но беше сам, с опърпани криле.
И чакаше присъдата си смъртна вече.
И тя не закъсня, денят дойде обречен,
предизборно отново някой драсна клечка,
и този път без право на замяна присъдата без жалост бе изречена.
Горяха пламъци отново там,
езиците им зли просъскваха без милост.
Птицата умираше без вятър и вода,
последно сбогом през сълзи изричаше унило.
© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.
