Едно тефтерче мислех да изхвърля,

завършила последната му страница.

Тефтерчето разлистих и прехвърлих,

а там, като натъпкани във раница

се мъдреха безброй задачи

в графи: редовно, или ежедневно.

Зачетох се... Планирала съм значи:

да пия витамините редовно,

да правя сутрин упражнения

и да се храня здравословно.

Да неглижирам негативните вълнения,

да превъзмогвам трудности мисловно,

задачи стари да не влача,

да не отлагам днешните проблеми

и граници да не прекрачвам,

на лекар да вървя навреме...

Не знам, кое от тях съм следвала редовно

но все пак, имам си за наумяване

неща,  уж важни, уж безпрекословни,

а съм ги написала... за незабравяне...

Планирала съм стриктно значи:

да се обадя на сестра ми

за рождения и ден,

а Лидка билките набрала ми,

та трябва да ги взема с мен.

На гробището трябва да отида,

прането днес да си изгладя,

с приятел тъжен да се видя,

и документ един да си извадя.

И номер там един се мъдри –

на някой близък – телефона,

дебело подчертан и очевидно

било е важно, а не помня.

Набирам го и глас тъй близък

ми казва: „Здрасти, мила!“

Той, толкова е бил наблизо,

а аз, в тефтерчето си съм го забранила.

Не хвърлих старото тефтерче,

от него бързо се припомних сто важни правила,

(освен че,

приятел, чрез тефтерче не се помни).