Тефтерчето
Едно тефтерче мислех да изхвърля,
завършила последната му страница.
Тефтерчето разлистих и прехвърлих,
а там, като натъпкани във раница
се мъдреха безброй задачи
в графи: редовно, или ежедневно.
Зачетох се... Планирала съм значи:
да пия витамините редовно,
да правя сутрин упражнения
и да се храня здравословно.
Да неглижирам негативните вълнения,
да превъзмогвам трудности мисловно,
задачи стари да не влача,
да не отлагам днешните проблеми
и граници да не прекрачвам,
на лекар да вървя навреме...
Не знам, кое от тях съм следвала редовно
но все пак, имам си за наумяване
неща, уж важни, уж безпрекословни,
а съм ги написала... за незабравяне...
Планирала съм стриктно значи:
да се обадя на сестра ми
за рождения и ден,
а Лидка билките набрала ми,
та трябва да ги взема с мен.
На гробището трябва да отида,
прането днес да си изгладя,
с приятел тъжен да се видя,
и документ един да си извадя.
И номер там един се мъдри –
на някой близък – телефона,
дебело подчертан и очевидно
било е важно, а не помня.
Набирам го и глас тъй близък
ми казва: „Здрасти, мила!“
Той, толкова е бил наблизо,
а аз, в тефтерчето си съм го забранила.
Не хвърлих старото тефтерче,
от него бързо се припомних сто важни правила,
(освен че,
приятел, чрез тефтерче не се помни).
© Цветка Колева All rights reserved.
