Тефтерчето
Едно тефтерче мислех да изхвърля,
завършила последната му страница.
Тефтерчето разлистих и прехвърлих,
а там, като натъпкани във раница
се мъдреха безброй задачи
в графи: редовно, или ежедневно.
Зачетох се... Планирала съм значи:
да пия витамините редовно,
да правя сутрин упражнения
и да се храня здравословно.
Да неглижирам негативните вълнения,
да превъзмогвам трудности мисловно,
задачи стари да не влача,
да не отлагам днешните проблеми
и граници да не прекрачвам,
на лекар да вървя навреме...
Не знам, кое от тях съм следвала редовно
но все пак, имам си за наумяване
неща, уж важни, уж безпрекословни,
а съм ги написала... за незабравяне...
Планирала съм стриктно значи:
да се обадя на сестра ми
за рождения и ден,
а Лидка билките набрала ми,
та трябва да ги взема с мен.
На гробището трябва да отида,
прането днес да си изгладя,
с приятел тъжен да се видя,
и документ един да си извадя.
И номер там един се мъдри –
на някой близък – телефона,
дебело подчертан и очевидно
било е важно, а не помня.
Набирам го и глас тъй близък
ми казва: „Здрасти, мила!“
Той, толкова е бил наблизо,
а аз, в тефтерчето си съм го забранила.
Не хвърлих старото тефтерче,
от него бързо се припомних сто важни правила,
(освен че,
приятел, чрез тефтерче не се помни).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветка Колева Всички права запазени
