limonka81 (Десислава) limonka81 (Десислава)
16
8 сент. 2009 г., 21:00

Тежест

737 0 4

ТЕЖЕСТ 

 

 

Какво да сторя, питам се, не зная...

Не ти се сърдя, нито пък на други...

Това са хората - обичат и роптаят...

Ту кацат, ту отлитат като пеперуди...

 

Не са ми близки, нито пък далечни...

Не ги обичам, нито пък ги мразя...

Но думите стандартни и човечни...

Къде сама, къде насила ги извайвам...

 

Не съм сама, а чувствам се самотна...

Не ме боли, но нещичко ме мъчи...

Дори едничка майчица сиротна

не е утеха, давайки да суча...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0