8.09.2009 г., 21:00

Тежест

735 0 4

ТЕЖЕСТ 

 

 

Какво да сторя, питам се, не зная...

Не ти се сърдя, нито пък на други...

Това са хората - обичат и роптаят...

Ту кацат, ту отлитат като пеперуди...

 

Не са ми близки, нито пък далечни...

Не ги обичам, нито пък ги мразя...

Но думите стандартни и човечни...

Къде сама, къде насила ги извайвам...

 

Не съм сама, а чувствам се самотна...

Не ме боли, но нещичко ме мъчи...

Дори едничка майчица сиротна

не е утеха, давайки да суча...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...