ТЕЖЕСТ
Какво да сторя, питам се, не зная...
Не ти се сърдя, нито пък на други...
Това са хората - обичат и роптаят...
Ту кацат, ту отлитат като пеперуди...
Не са ми близки, нито пък далечни...
Не ги обичам, нито пък ги мразя...
Но думите стандартни и човечни...
Къде сама, къде насила ги извайвам...
Не съм сама, а чувствам се самотна...
Не ме боли, но нещичко ме мъчи...
Дори едничка майчица сиротна
не е утеха, давайки да суча...
© Десислава All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
браво!