18 апр. 2008 г., 20:39

Тежко рало

1.1K 0 11
 

 

 

Набутаха ни в турски чехъл.

Ще ни нахлюпят скоро и със фес.

А той, подлецът, лесно би излъгал

обезверения и гладен пес.

С едно предизборно кебапче

и лимонада в тежка мараня.

Избраните превръщат се в палачи.

(Сече се лесно сведена глава)

Ти дърпай ралото, Народе.

На къра, с ослепените надежди.

Отминалото време ни спохожда,

времето на къшей хляб и леща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много повьрхностно ве брат
    и аз ги пишех га бях млад
    и вьздьржан но имаше преврат
    и май станах ся брадат
  • Явно не само аз се сещам за Яворов като те зачета
    Понагарча стиха ти... Ще ми се да вярвам, че "болестното" ни състояние е излечимо и диагнозата не е окончателна...
    Поздрави за стиха.
  • Хубаво е,че полека лека започва да ни се прояснява картинката на това,което ни очаква Поздрави за реализма в страхотния ти стих
  • Чудесно е, че те вълнува и тази тема! А и добре е написан ! С удоволствие- Отл.6 !
  • Мерси

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...