18 апр. 2008 г., 20:39

Тежко рало

1.1K 0 11
 

 

 

Набутаха ни в турски чехъл.

Ще ни нахлюпят скоро и със фес.

А той, подлецът, лесно би излъгал

обезверения и гладен пес.

С едно предизборно кебапче

и лимонада в тежка мараня.

Избраните превръщат се в палачи.

(Сече се лесно сведена глава)

Ти дърпай ралото, Народе.

На къра, с ослепените надежди.

Отминалото време ни спохожда,

времето на къшей хляб и леща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много повьрхностно ве брат
    и аз ги пишех га бях млад
    и вьздьржан но имаше преврат
    и май станах ся брадат
  • Явно не само аз се сещам за Яворов като те зачета
    Понагарча стиха ти... Ще ми се да вярвам, че "болестното" ни състояние е излечимо и диагнозата не е окончателна...
    Поздрави за стиха.
  • Хубаво е,че полека лека започва да ни се прояснява картинката на това,което ни очаква Поздрави за реализма в страхотния ти стих
  • Чудесно е, че те вълнува и тази тема! А и добре е написан ! С удоволствие- Отл.6 !
  • Мерси

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...