18.04.2008 г., 20:39

Тежко рало

1.1K 0 11
 

 

 

Набутаха ни в турски чехъл.

Ще ни нахлюпят скоро и със фес.

А той, подлецът, лесно би излъгал

обезверения и гладен пес.

С едно предизборно кебапче

и лимонада в тежка мараня.

Избраните превръщат се в палачи.

(Сече се лесно сведена глава)

Ти дърпай ралото, Народе.

На къра, с ослепените надежди.

Отминалото време ни спохожда,

времето на къшей хляб и леща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много повьрхностно ве брат
    и аз ги пишех га бях млад
    и вьздьржан но имаше преврат
    и май станах ся брадат
  • Явно не само аз се сещам за Яворов като те зачета
    Понагарча стиха ти... Ще ми се да вярвам, че "болестното" ни състояние е излечимо и диагнозата не е окончателна...
    Поздрави за стиха.
  • Хубаво е,че полека лека започва да ни се прояснява картинката на това,което ни очаква Поздрави за реализма в страхотния ти стих
  • Чудесно е, че те вълнува и тази тема! А и добре е написан ! С удоволствие- Отл.6 !
  • Мерси

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...