18.04.2008 г., 20:39 ч.
Тежко рало
Набутаха ни в турски чехъл.
Ще ни нахлюпят скоро и със фес.
А той, подлецът, лесно би излъгал
обезверения и гладен пес.
С едно предизборно кебапче
и лимонада в тежка мараня.
Избраните превръщат се в палачи.
(Сече се лесно сведена глава)
Ти дърпай ралото, Народе.
На къра, с ослепените надежди.
Отминалото време ни спохожда,
времето на къшей хляб и леща.
© Деян Димитров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Явно не само аз се сещам за Яворов като те зачета
Понагарча стиха ти... Ще ми се да вярвам, че "болестното" ни състояние е излечимо и диагнозата не е окончателна...
Поздрави за стиха. -
Хубаво е,че полека лека започва да ни се прояснява картинката на това,което ни очаква Поздрави за реализма в страхотния ти стих
-
Чудесно е, че те вълнува и тази тема! А и добре е написан ! С удоволствие- Отл.6 !
-
Мерси
-
И аз те поздравявам!
Колко си прав! -
Какво да ти кажа... За стиха 6 + аплодисменти!!! За другото отдавна караме по Яворов -
"До гроба слънце те гори,
и все ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!"
Но само плюем, а продължаваме да орем с ослепени надежди. Всъщност, по ни подхожда краят:
"Така си мреш,
така сме ний,
така - поглеж!
Дий...
Дий, краста, дий!" -
Аз съм от Хасково. Напълно те разбирам... Не съм расист, но положението върви към Косово...
-
Браво! Поздравления, Дидо!
-
Поздравявам те за гражданската ти позиция!
а стихът ти е вярна поетична оценка...Браво!
с обич, Деян. -
Слепи сме...
с ослепени надежди...
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и аз ги пишех га бях млад
и вьздьржан но имаше преврат
и май станах ся брадат