29 февр. 2020 г., 17:48

Тежнение

1.4K 8 39

Вървя 

по счупени стъкла

от чашите 

със тебе недопити,

усещам стръкове,

стебла

от чувствата 

прекършени,зарити.

По устните,

изсъхнала сълза

следа оставя,

побеляла

отмерва пулса ми

едва

забавям стъпки,

дотежава.

Дали ще срещна

кръстопът,

да тръгна

по зелената морава

птиците да гледам

как кръжат

с Надежда да лекувам

мойта рана.

 

Февруари,2020г

Варна,гавраил

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...