Тежнение
Вървя
по счупени стъкла
от чашите
със тебе недопити,
усещам стръкове,
стебла
от чувствата
прекършени,зарити.
По устните,
изсъхнала сълза
следа оставя,
побеляла
отмерва пулса ми
едва
забавям стъпки,
дотежава.
Дали ще срещна
кръстопът,
да тръгна
по зелената морава
птиците да гледам
как кръжат
с Надежда да лекувам
мойта рана.
Февруари,2020г
Варна,гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
