Вървя
по счупени стъкла
от чашите
със тебе недопити,
усещам стръкове,
стебла
от чувствата
прекършени,зарити.
По устните,
изсъхнала сълза
следа оставя,
побеляла
отмерва пулса ми
едва
забавям стъпки,
дотежава.
Дали ще срещна
кръстопът,
да тръгна
по зелената морава
птиците да гледам
как кръжат
с Надежда да лекувам
мойта рана.
Февруари,2020г
Варна,гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
