Вървя
по счупени стъкла
от чашите
със тебе недопити,
усещам стръкове,
стебла
от чувствата
прекършени,зарити.
По устните,
изсъхнала сълза
следа оставя,
побеляла
отмерва пулса ми
едва
забавям стъпки,
дотежава.
Дали ще срещна
кръстопът,
да тръгна
по зелената морава
птиците да гледам
как кръжат
с Надежда да лекувам
мойта рана.
Февруари,2020г
Варна,гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Хубава априлска седмица!