29.02.2020 г., 17:48 ч.

Тежнение 

  Поезия
859 8 39

Вървя 

по счупени стъкла

от чашите 

със тебе недопити,

усещам стръкове,

стебла

от чувствата 

прекършени,зарити.

По устните,

изсъхнала сълза

следа оставя,

побеляла

отмерва пулса ми

едва

забавям стъпки,

дотежава.

Дали ще срещна

кръстопът,

да тръгна

по зелената морава

птиците да гледам

как кръжат

с Надежда да лекувам

мойта рана.

 

Февруари,2020г

Варна,гавраил

 

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иване,Валентина,благодаря за коментарите и оценките.
    Хубава априлска седмица!
  • Хубаво е, Гавраиле.
  • Стихът ти е много хубав, пропит с тъга! Поздравления, Гавраил!
  • Иржи,благодаря и на теб!
  • Албена,благодаря ти!
  • Като отсъствах десетина дни и съм го пропуснала тоя стих, Гавраиле.
    При раздяла пътят е винаги като послан със стъкла- боде и боли и търси спомените...Но...има надежда- времето лекува и всеки потърпевш се пита после"Защо?" А македонците имат такъв израз "Оти, че се косим, като че ми мине..." Вярвай на патили наистина....
  • Силно въздействаща образност! Поздравления, Гавраиле!
  • Силви,перфектно пожелание.Вдигам чаша в нейна чест.Зарадва ме твоето присъствие.
  • "Вървя
    по счупени стъкла
    от чашите
    със тебе недопити"
    Пожелавам ти повече изпити чаши с любовта! Прочетох с удоволствие.
  • Данаил,благодаря че се отби на моята страница.Хубав празничен ден!
  • Дочка,стихът ти е като билкова отвара за болен от душевна мъка.Стихотворните коментари са по голямо откровение.Благодаря ти!
  • Геновева,благодаря за насърчителните думи.Коментар на приятел.Честит трети март!
  • Белокрилке,само надеждата ни остана.Важното е че я има.Благодаря ти за присъствието!
  • Ирина,много тайни крият те но трябва внимателно да вървиш по тях защото порежат ли много боли.
  • Много чувство има тук, Гавраил!
  • И както е казал мъдрецът - Това
    повярвай само отминува.
    А стръкче надежда във мисъл една
    сърцето от рани лекува...
  • Искрена и пълна с надежда изповед. Много ми хареса първия стих.
  • Счупените стъкла ми харесаха!
  • Светла,раните зарастват но душевните им белези като проклятие остават.
  • Цвете Б,твоето присъствие винаги ме радва.
    Поздрав и на теб!
  • Красимира,ако човек не чувства преживяното със сърцето си той не може да сътвори и един стих.
  • Катя,благодаря за присъствието.Желая ти хубав неделен ден!
  • Дано зарастне бързо раната, Гавраил...
  • Хубав стих! Поздрави!
  • Нищо не лекува сърцето на поета така, както стиховете - с един се мажеш, с друг превързваш... а като стигне до кръвопреливане броиш колко пъти си пресякъл на червено.
  • Надеждата и времето лекуват но следа оставят в сърцето!
    Хареса ми стиха ти, Гавраил! Поздравления!
  • Елка,нали всичко е емоции,а стиховете са форма на изява.Винаги ме навестяваш за което съм ти искрено благодарен.
  • Юри,прав си.Следите са само завехнали рани.Благодаря ти!
  • Прекрасен, много емоционален стих! Поздравления!
  • Величка,впечатляващ коментар,благодаря за което.Поздрав и на теб.
  • Удоволствието е изцяло мое!
    Хубава вечер и благодаря ти за - ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ не важи забвение!
  • Раните се лекуват, но следите остават!
  • -Пепи,
    за това тежнение
    моля за смирение
    иначе с брожение
    отивам във забвение.
    Още не мога да свия усмивката си.Благодаря за удоволствието!
  • Докосващо чувстата и впечатляващ старт!
    Поздравления!
    Литатру
  • Ударило ме нещо по главата,
    а аз дори не съм разбрала,
    цял ден съм вътре във играта,
    и няма отърваване...
    Със диагиагноза "сътресение"
    дори и нямам мнение...
    За щастие или пък не,
    но вие ме разбрахте
    най-добре!
  • Пепи,това е направо сътресение.Това е само мое мнение.
  • Игри на тежнение,
    игри на брожение,
    игри на смирение,
    игри на забвение...

    Олеле, на мен ми дойде като на заколение, а Гавраил мечтае за обнадеждение!
  • Дени,благодаря за присъствието и оценката.Желая ти хубава съботна вечер.
  • Хубаво е, Гавраил!
Предложения
: ??:??