Русокоса теменужке,
синеокият ти цвят повехнал е като от вятър южен.
Дали, отчаяно самотна и ненужна,
си гледала небето нощ след нощ
в очакване на падаща звезда от божиите нощви?
Или меланхоличната луна като слана - лениво -
попарила е девствения мъх по твоето лице?
Задръж омайния си дъх, не казвай, че сме невъзможно мливо
за острокаменната мелница на любовта!
Та ние сме овце във вълчи кожи - блеем, вием,
пасем на глутници цветя по пълнолуние...
О, Боже, разстроени са поетичните ми струни - ...