Теменужка
Русокоса теменужке,
синеокият ти цвят повехнал е като от вятър южен.
Дали, отчаяно самотна и ненужна,
си гледала небето нощ след нощ
в очакване на падаща звезда от божиите нощви?
Или меланхоличната луна като слана - лениво -
попарила е девствения мъх по твоето лице?
Задръж омайния си дъх, не казвай, че сме невъзможно мливо
за острокаменната мелница на любовта!
Та ние сме овце във вълчи кожи - блеем, вием,
пасем на глутници цветя по пълнолуние...
О, Боже, разстроени са поетичните ми струни -
за любовта отново не намирам точна рима!
Но... кой ли би намерил, когато гледа своята любима?Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петромир Панайотов Всички права запазени
