Теменужка

14.06.2008 г., 16:52 ч.

Поезия » Любовна

775 0 4

Русокоса теменужке,

синеокият ти цвят повехнал е като от вятър южен.

Дали, отчаяно самотна и ненужна,

си гледала небето нощ след нощ

в очакване на падаща звезда от божиите нощви?

Или меланхоличната луна като слана - лениво -

попарила е девствения мъх по твоето лице?

Задръж омайния си дъх, не казвай, че сме невъзможно мливо

за острокаменната мелница на любовта!

Та ние сме овце във вълчи кожи - блеем, вием,

пасем на глутници цветя по пълнолуние...

О, Боже, разстроени са поетичните ми струни -

за любовта отново не намирам точна рима!

Но... кой ли би намерил, когато гледа своята любима?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.