Jun 14, 2008, 4:52 PM

Теменужка

  Poetry » Love
935 0 4

Русокоса теменужке,

синеокият ти цвят повехнал е като от вятър южен.

Дали, отчаяно самотна и ненужна,

си гледала небето нощ след нощ

в очакване на падаща звезда от божиите нощви?

Или меланхоличната луна като слана - лениво -

попарила е девствения мъх по твоето лице?

 

Задръж омайния си дъх, не казвай, че сме невъзможно мливо

за острокаменната мелница на любовта!

Та ние сме овце във вълчи кожи - блеем, вием,

пасем на глутници цветя по пълнолуние...

О, Боже, разстроени са поетичните ми струни -

за любовта отново не намирам точна рима!

Но... кой ли би намерил, когато гледа своята любима?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петромир Панайотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...