3 июн. 2007 г., 12:21

Терапия

749 0 12
 

Терапия


Забърках уникална медицина

и смесих натрий бром със калций глюконат.

Венозно, смело, хакнах аналгина.

Нали за туй съм инсталирал абокат.


Тук принципът е ясен за мнозина.

От грешките се учи занаят.

Какво, че ще убия двама-трима?

Наука ще градим от тленния им  прах.


Най-важното е тук да има рима.

Познанието носи само вреден страх.

Тъй всяка болест става победима.

Остават живи някой хора на инат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Варчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се срамувам от професията си, но баш-докторите са докачливо племе и много се дразнят като ме наричат така. Разбира се, тези на които им липсва професионално самочувствие. Лично аз нямам вина за това, но нали съм си толерантен - щадя чувствата им.
  • ... За какво беше нужно това уточнение. Ние разглеждаме творчеството ти. Другото е подробност Фелдшер, ама римоват
    Професията ти е призвание.
  • Уточнявам, за да не остане някой в заблуждение, че съм ПРОСТ ФЕЛДШЕР.
  • А ако ти трябват по-младички мед. сестрички и дъщерите ми могат да помогнат
    Поздрави за хубавия стих!

  • Това си е ода за ината. Хареса ми.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...