3 jun 2007, 12:21

Терапия

  Poesía
748 0 12
 

Терапия


Забърках уникална медицина

и смесих натрий бром със калций глюконат.

Венозно, смело, хакнах аналгина.

Нали за туй съм инсталирал абокат.


Тук принципът е ясен за мнозина.

От грешките се учи занаят.

Какво, че ще убия двама-трима?

Наука ще градим от тленния им  прах.


Най-важното е тук да има рима.

Познанието носи само вреден страх.

Тъй всяка болест става победима.

Остават живи някой хора на инат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се срамувам от професията си, но баш-докторите са докачливо племе и много се дразнят като ме наричат така. Разбира се, тези на които им липсва професионално самочувствие. Лично аз нямам вина за това, но нали съм си толерантен - щадя чувствата им.
  • ... За какво беше нужно това уточнение. Ние разглеждаме творчеството ти. Другото е подробност Фелдшер, ама римоват
    Професията ти е призвание.
  • Уточнявам, за да не остане някой в заблуждение, че съм ПРОСТ ФЕЛДШЕР.
  • А ако ти трябват по-младички мед. сестрички и дъщерите ми могат да помогнат
    Поздрави за хубавия стих!

  • Това си е ода за ината. Хареса ми.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...