petrokam (Петър Варчев) petrokam (Петър Варчев)
2 188
3 jun 2007, 12:21

Терапия

  Poesía
744 0 12
 

Терапия


Забърках уникална медицина

и смесих натрий бром със калций глюконат.

Венозно, смело, хакнах аналгина.

Нали за туй съм инсталирал абокат.


Тук принципът е ясен за мнозина.

От грешките се учи занаят.

Какво, че ще убия двама-трима?

Наука ще градим от тленния им  прах.


Най-важното е тук да има рима.

Познанието носи само вреден страх.

Тъй всяка болест става победима.

Остават живи някой хора на инат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • petrokam (Петър Варчев)
    petrokam (Петър Варчев)
    Не се срамувам от професията си, но баш-докторите са докачливо племе и много се дразнят като ме наричат така. Разбира се, тези на които им липсва професионално самочувствие. Лично аз нямам вина за това, но нали съм си толерантен - щадя чувствата им.
  • zlati_ival (Златка Вълкова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)
    ... За какво беше нужно това уточнение. Ние разглеждаме творчеството ти. Другото е подробност Фелдшер, ама римоват
    Професията ти е призвание.
  • petrokam (Петър Варчев)
    petrokam (Петър Варчев)
    Уточнявам, за да не остане някой в заблуждение, че съм ПРОСТ ФЕЛДШЕР.
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    А ако ти трябват по-младички мед. сестрички и дъщерите ми могат да помогнат
    Поздрави за хубавия стих!
  • zlati_ival (Златка Вълкова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)

    Това си е ода за ината. Хареса ми.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0