3 jun 2007, 12:21

Терапия 

  Poesía
615 0 12
 

Терапия


Забърках уникална медицина

и смесих натрий бром със калций глюконат.

Венозно, смело, хакнах аналгина.

Нали за туй съм инсталирал абокат.


Тук принципът е ясен за мнозина.

От грешките се учи занаят.

Какво, че ще убия двама-трима?

Наука ще градим от тленния им  прах.


Най-важното е тук да има рима.

Познанието носи само вреден страх.

Тъй всяка болест става победима.

Остават живи някой хора на инат.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не се срамувам от професията си, но баш-докторите са докачливо племе и много се дразнят като ме наричат така. Разбира се, тези на които им липсва професионално самочувствие. Лично аз нямам вина за това, но нали съм си толерантен - щадя чувствата им.
  • ... За какво беше нужно това уточнение. Ние разглеждаме творчеството ти. Другото е подробност Фелдшер, ама римоват
    Професията ти е призвание.
  • Уточнявам, за да не остане някой в заблуждение, че съм ПРОСТ ФЕЛДШЕР.
  • А ако ти трябват по-младички мед. сестрички и дъщерите ми могат да помогнат
    Поздрави за хубавия стих!

  • Това си е ода за ината. Хареса ми.
  • Разбирам, имал си интересно дежурство, докторе.
  • Не,така не се гради наука...само убиваме себе си-временен наркотик-все така сме правили толкова време...Поздрав!
  • Забъркал си тоталната сентенция!
    (самия аз си сложих абокат
    по-добре да усвоя поетичната есенция)
    Ако ти потрябва-познавам добър адвокат
  • Черен хумор.
    Поздрав!
  • правилно! да живеем на инат! поздрав!
  • Хубав стих!Много интересен със прикрит хумор
  • Малко нагарча смехът, но това е положението...
Propuestas
: ??:??