Терзание
нещо навярно ти тежи.
Може да греша, ако
е така, прости.
С прегръдка утеши и с
целувка прогони тази тъмна сянка.
Тя зловещо оковава и веригите затяга!
Защото знае онова слабо място -
лесно уязвимо и така ранимо.
Защо така неистово пищи
и от болка спира да тупти?
Иска то да знае, да усеща
то желае всяка част от теб,
без която се разпада и в
дълбока бездна то пропада.
Ти си лъчът светлина в моя ден,
ти си всичко за мен!
Прости, ако те оттегчавам
или те задушавам.
Прости!
Досадна ли бях или от любов оглупявам?
Преценката на теб оставям.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дияна Дамянова Все права защищены