13 dic 2008, 11:12

Терзание 

  Poesía » De amor
680 0 2
Моля те, не ме мъчи,
нещо навярно ти тежи.

Може да греша, ако
е така, прости.
С прегръдка утеши и с
целувка прогони тази тъмна сянка.

Тя зловещо оковава и веригите затяга!
Защото знае онова слабо място -
лесно уязвимо и така ранимо.

Защо така неистово пищи
и от болка спира да тупти?
Иска то да знае, да усеща
то желае всяка част от теб,
без която се разпада и в
дълбока бездна то пропада.

Ти си лъчът светлина в моя ден,
ти си всичко за мен!

Прости, ако те оттегчавам
или те задушавам.
Прости!

Досадна ли бях или от любов оглупявам?
Преценката на теб оставям.


© Дияна Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??