13 dic 2008, 11:12

Терзание

870 0 2
Моля те, не ме мъчи,
нещо навярно ти тежи.

Може да греша, ако
е така, прости.
С прегръдка утеши и с
целувка прогони тази тъмна сянка.

Тя зловещо оковава и веригите затяга!
Защото знае онова слабо място -
лесно уязвимо и така ранимо.

Защо така неистово пищи
и от болка спира да тупти?
Иска то да знае, да усеща
то желае всяка част от теб,
без която се разпада и в
дълбока бездна то пропада.

Ти си лъчът светлина в моя ден,
ти си всичко за мен!

Прости, ако те оттегчавам
или те задушавам.
Прости!

Досадна ли бях или от любов оглупявам?
Преценката на теб оставям.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...