Терзание
Моля те, не ме мъчи,
нещо навярно ти тежи.
Може да греша, ако
е така, прости.
С прегръдка утеши и с
целувка прогони тази тъмна сянка.
Тя зловещо оковава и веригите затяга!
Защото знае онова слабо място -
лесно уязвимо и така ранимо.
Защо така неистово пищи
и от болка спира да тупти?
Иска то да знае, да усеща
то желае всяка част от теб,
без която се разпада и в
дълбока бездна то пропада.
Ти си лъчът светлина в моя ден,
ти си всичко за мен!
Прости, ако те оттегчавам
или те задушавам.
Прости!
Досадна ли бях или от любов оглупявам?
Преценката на теб оставям.
нещо навярно ти тежи.
Може да греша, ако
е така, прости.
С прегръдка утеши и с
целувка прогони тази тъмна сянка.
Тя зловещо оковава и веригите затяга!
Защото знае онова слабо място -
лесно уязвимо и така ранимо.
Защо така неистово пищи
и от болка спира да тупти?
Иска то да знае, да усеща
то желае всяка част от теб,
без която се разпада и в
дълбока бездна то пропада.
Ти си лъчът светлина в моя ден,
ти си всичко за мен!
Прости, ако те оттегчавам
или те задушавам.
Прости!
Досадна ли бях или от любов оглупявам?
Преценката на теб оставям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Дамянова Всички права запазени
